Мъката на един самотен татко: Как да ѝ кажа, че мама я напусна и не иска и да я види

Казвам се Стамен и съм баща на едно красиво момиче, което отглеждам сам. Няколко месеца след като дъщеря ми се роди, съпругата ми ме напусна. Тогава мислех, че преживява следродилна депресия, но се оказа, че в живота й има друг мъж. В един момент осъзнах, че аз съм баща и майка на малката си дъщеря. Днес Мария е на девет години. Вече ходи сама на училище, живеем нормално, но в началото ми беше трудно да се адаптирам към новата обстановка. Първите месеци бяха най-трудни. Останах самотен баща с невръстно дете на ръце. Успях да се справя благодарение на семейството си. Те ми помогнаха да се изправя на крака.

Бившата ми съпруга така и не ни потърси повече. Работя като учител и със заплатата, която взимам, издържам дъщеря си. Имаше моменти, в които бях на предела на силите си. Първите думи на всяко дете са „мамо“ или „тате“, а Мария каза “ баба“. До ден днешен не съм я чул да каже „мамо“. Веднъж, когато беше на около 3 години, докато гледахме семеен филм, тя ме попита: „Татко, а аз имам ли майка?“ … Сърцето ми скъса от болка. Как да обясниш на едно малко дете, че мама ни напусна!

Да, тя има майка, но нейната майка никога не пожела да я види отново. Майка, която забрави за всичките й рождени дни. Майка, която не видя първите й зъбки, не чу първите й думи, не зърна първите й стъпки. Не присъства на първия й учебен ден, нито пък стана свидетел на първия й голям успех… Толкова много ме боли. Но не напразно са казали, че времето лекува. Радвам се, че съм баща на Мария. Тя е всичко за мен. Докато съм жив, нищо няма да й липсва. Татко е тук, ще я обича и подкрепя завинаги!