Хвърли се в огъня за Сашо: Падна голяма тайна на Деси Стоянова от „Преди обед“

Любимото дуо в сутрешния ефир Сашо Кадиев и Деси Стоянова е пример, че противоположностите не само се привличат, а и се допълват прекрасно. За тайните на водещите на „Преди обед“, които вече 10 години са заедно в тв ефира, говори Сашо Кадиев пред сп. EVA, цитирано от ladyzone.bg. Симпатичният водещ разкрива каква огромна услуга е направила за него Деси преди няколко години, когато дори по-близките му хора от страх предпочитат да запазят дистанция.

Сашо, коя е Деси?

Човек може да опише близките си хора по различен начин, зависи от настроението. Деси е професионалист, човек, който си гледа работата, държи на нея, отговорна е. Тя е жена, която освен това гледа две деца – близнаци, има съпруг, семейство, къща, вила, кола и котка, макар котката й да е глуха… В този ред на мисли тя е еманципирана жена, която върши всичко, като някак успява да избегне boiling point-a, тоест точката на кипене, в която човек просто „изгърмява“ от купищата неща, с които трябва да се справя.

Доста е издръжлива Деси и е умна. Умна! Жена с принципи и с вкус, а е много трудно да си такъв човек и особено – да си такава жена! Много неща са на главата на жената – домакинство, работа, деца. Изисква се комплекс от умения и качества, за да се справиш, Деси успява и това е възхитително!

За вас се носят легенди, което само по себе си говори много, но основните са две: Сашо е недисциплиниран, Деси ръководи парада. Какво ще кажеш по въпроса?

Ние се шегуваме на тази тема, но ако трябва да бъда сериозен, моето отношение към живота, към неговата динамика, е много просто. Аз извършвам всички активности – работата в театъра, телевизията, киното, приятелите, забавленията, семейството – с добронамерена небрежност. Целта е да не се тормозя аз, защото психиката на човек е крехка. Затова, за да се предпазя, за да съм ведър, гледам на всички ангажименти и отношения не несериозно, а по-леко.


Вярвам в лекотата на действието. Не вярвам в онази рецепта, според която човек трябва да си скъса г..а от работа, въпреки че на практика аз СИ скъсвам г..а от работа, защото работя денонощно и съм имал периоди, в които не се прибирам по 15-16 часа на ден. При това и актьорството, и воденето са психосоматична работа. В този ред на мисли единственият ми изход е да се отнасям малко по-небрежно, но това не означава, че не си върша работата. Разбира се, тук-там може да се получи грешка, но и на това съм се научил – да не се взирам непрекъснато в грешките си. Защото ако аз и ти допускаме грешки в нашата малка работа, представяш ли си, ако започнем да се вглеждаме в огромните грешки на света, на неговите лидери и т.н.! Пък и аз не съм правил фатални грешки в работата си. Но ако започна да приемам всичко чак толкова сериозно, трябва да се гръмна.

Спасявали ли сте се взаимно? Не просто в работен план.

Ние с Деси Стоянова сме приятели, разбира се, макар да не поддържаме приятелски отношения извън работа – просто защото сме много различни като хора. Срещали сме се по празници, без да прекаляваме. Но сме си помагали. Преди около 7-8 години тя обаче ми помогна много в момент, в който на мен ми трябваше спешно поръчител за кредит. Тя се съгласи веднага – дойде и се подписа в същия ден. Което мои доста по-близки хора не го направиха, защото се страхуваха. Деси обаче го направи за мен. А ние тогава дори не бяхме все още чак толкова близки – беше някъде на втората година, откакто водехме предаването. Понякога ми помага и с административна работа, с която аз не мога да се справя. Аз пък сега й подарих почивка с децата в един страхотен спа център, уникален. За рождения ден на близнаците.

Случвало ли се е да сте на диаметрално противоположни мнения по някои от „горещите“ новини?

Често сме на различни мнения и съвсем естествено прехвърляме тези разногласия и в предаването. Ние просто сме много различни хора.

Е, сигурно и ти си правил компромиси понякога и затова те търпят.

Не, това е интересното. Аз не правя, а те ме търпят. Не мога да разбера на какво се дължи. Просто не съм така съобразителен. И това сигурно може да се научи, но аз не искам да го науча.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.