Влюбена съм в двама и не знам кого да избера


Влюбена съм в двама и се чудя какво да предприема. Запознах се с Атанас по време на една командировка в страната. Той беше от съседен отдел на фирмата. Бяхме се засичали по коридорите, но не го познавах. Стори ми се симпатичен. По време на командировката го видях и реших да се завъртя около него. Той веднага ме заговори, като ми сподели, че знае коя съм и какво работя.

Бях поласкана и изненадана да го чуя. Явно беше проявил някакъв интерес към мен. Разменихме си телефоните и не след дълго Наско ме покани на среща. С удоволствие се съгласих и излязохме. Беше приятен събеседник и знаеше как да се държи с жена като мен. Аз бях ужасно влюбчива е много не ми трябваше – след два дни бях вече лудо влюбена в него. Той също ме харесваше много и така станахме двойка. Излизахме около два месеца само двамата, в последствие той ме запозна с неговите си приятели, а аз – с моите.

Омешахме компаниите, за да ни е още по-весело. Наско имаше един негов приятел – Тома, който беше доста мълчалив. Беше красив, но почти никога не говореше. Чудех се защо е такъв, изражението му подсказваше, че нещо крие. Една вечер Наско закъсняваше за срещата и аз се отзовах в компанията на моята приятелка и мълчаливият Тома. Опитах се да го заговоря, а той този път не се отдръпна. Започнахме да си говорим за изкуство, за книги, за живота.

С огромна изненада установих колко много знае и колко много книги е прочел. Имаше нещо загадъчно в него. Попитах го защо досега е мълчал, а той ми отговори, че не е имало защо да говори. Тогава му зададох контравъпрос защо сега си говорим, а тай ми прошепна в ухото: „Защото с теб има какво да си кажем“. Усетих уханието му и някаква загадъчност. Всичко това ужасно ме смути и се отдръпнах.


Тома ме гледаше право в очите и усетих, че погледът му ме хипнотизира. Добре, че се появи Наско и успя да прекъсне всичко това. Постепенно позабравих случката, но съдбата беше на друго мнение. Един ден след работа случайно срещнах Това на улицата. Той ми се усмихна и ме попита как съм. Казах му, че се прибирам и че може скоро да се видим. Имах предвид като компания. Той обаче се учуди – явно си помисли, че искам да се видя само с него.

А дали пък и аз не го исках? Беше ми много интересно какъв човек е. Въпреки това, продължавах да съм влюбена в приятеля му – Атанас. Реших, че едно кафе няма да ни навреди. Но явно съм сгрешила. Срещата ни продължи 4 часа. Това не спираше да говори. А уж беше мълчалив. Беше ми много хубаво с него, защото бях себе си. С Атанас не можехме да си говорим по същия начин, но там тръпката също беше силна. След като се прибрах осъзнах, че съм влюбена … и в двамата. Но по различен начин.

Дали Тома е разбрал, че имам чувства към него? Какво ще стане, ако двамата научат за това? Сигурно ще си развалят приятелството. Ей такива мисли препускаха из главата ми. На другия ден се видях с Наско, но скрих, че съм се виждала с Тома. Беше ме малко срам от стореното. Но след няколко дни Наско разбра за нашата среща – един приятел ни беше видял случайно. Тогава той ме попита директно дали имам чувства към Тома.

Явно знаеше, че Тома е по-интересния от него и привлича повече жените. Аз бях доста смутена и му казах, че съм малко объркана, но любовта ми към него е същата. Но Наско явно не ми повярва и каза, че повече не желае да ме вижда. Почувствах се наранена, но това си го причиних сама. Искаше ми се да се видя отново с Тома, но не знаех дали вече не е късно и за това. И изведнъж получих съобщение…от Тома.

Той ми написа, че иска да ме покани на вечеря. Реших, че е време да преодолея Наско и да видим какво ще стане. След тази вечеря с Тома сме неразделни. Мечтаем за сватба и семейство. Любовта ни е много силна. С Наско вече не са приятели, но никой не страда – явно нещата е трябвало да станат по този начин. Отново се чувствам щастлива и заредена с любов.